Грандиозна! Ето как волейболистите направиха годината незабравима!

Краят на годината по традиция е време за равносметки и поглед назад към големите гордости и моменти от изминалите 12 месеца. Безспорно най-големите спортни радости на спортната сцена ни донесоха волейболните ни национални отбори. От световна титла за девойки до втори в света при мъжете – ето как премина годината за най-успешния ни отборен спорт.

Непокореният до момента световен връх

Преди да дойдат шеметните летни емоции от великолепното представяне на мъжкия ни национален отбор, се проведе едно първенство, което постигна нещо невиждано до момента в българския отборен спорт – национална гарнитура в женското направление покори световен връх. Това се случи в хърватския град Осиек, където девойките ни до 19 години детронираха САЩ във финала и се грабнаха златните медали.

Това изглежда като „златния набор“ на българския женски волейбол – само година по-рано същото ядро на отбора стана и европейски шампион. До успеха не се стигна лесно – във финала младите „лъвици“ преодоляха американките с 3-1 гейма, но преди това изтръпнаха в здрава битка с южната ни съседка Турция, спечелена с тайбрек.

Успехите и на клубно ниво

Свикнали сме от години да виждаме българско присъствие в топ отборите в Европа и по света. Този сезон не бе изключение, като част от героите от фантастичното филипинско лято бяха в основата на успехите и на клубните си тимове. Започваме обаче с отборните представяния.

България отново имаше представители и в мъжката, и в женската Шампионска лига. Марица Пловдив защитаваше честта на женския волейбол, и го направи достойно, печелейки 2 победи в груповата фаза. Това бе достатъчно за класиране в плейофите на CEV Къп, където обаче пловдивчанки отстъпиха на силния италиански Новара след две поражения с по 0-3 гейма.

При мъжете хегемонът в последните години в родния волейбол Левски игра в силна група, където успя да вземе само една победа и отпадна от евротурнирите, завършвайки на последното четвърто място в групата. Това обаче не спря „сините“ отново да завоюват титлата в Националната волейболна лига. През настоящия сезон Левски не успя да се класира за групите на Шампионската лига след две загуби от Лас Палмас и играе в CEV Къп.

Сребърното лято, обединило нацията

Наглед без очаквания и надежди, националният ни отбор потегли към Филипините за Световното първенство. В много тежка група, от която някои прогнозираха, че „лъвовете“ могат и да не спечелят мач, те проявиха характер от първата точка. Безапелационна победа в откриващия двубой срещу Германия само загатна колко силен може да е този отбор, а последвалия успех в тайбрек срещу Словения затвърди впечатлението, че най-младият отбор на турнира има много повече талант, отколкото мнозина виждаха.

С гърмящата ръка на Александър Николов и снайперистката прецизност и магьосническа креативност на по-малкия му брат Симеон, България се превърна не само в приятната изненада на турнира, но и в най-симпатичния и харизматичен отбор на шампионата.

В елиминациите момчетата на Джанлоренцо Бленджини прегазиха Португалия, преди да се срещнат с едно от страшилищата на шампионата – мощният състав на САЩ, който влезе в четвъртфиналния мач със страскаща увереност и след два гейма изглеждаше така, сякаш това ще бъде края на българската приказка. Тук обаче това ново поколение показа, че не помни проблемите на старото – със самочувствие и без капка страх от респектиращия опонент, българите обърнаха мача от невъзможна позиция, давайки на цялата страна надежда за нещо, което никой не смяташе за възможно само седмица по-рано.

Полуфиналът бе мечтан – миналият по червен килим и избегнал всички бомби отбор на Чехия просто бе по-слаб и преклони глава, разкривайки пътя към славата и възможност, която волейболът ни не бе виждал от 45 години – мач за покоряване на световния връх. В него актуалният шампион Италия надделя, но това беше абсолютно достатъчно хиляди да излязат по площадите, за да гледат знаметия мач и да преживеем едно малко „филипинско лято“ – в едно друго поколение и над 30 години след радостите, които футболните национали ни донесоха в САЩ.

За новата година можем само да си пожелаем, че следващият такъв момент е още тогава и няма да ни трябват още 30 години, за да се обединим така. А, разбира се, и да подкрепяме българските спортисти не само когато са на световния връх, а и в ежедневните им усилия да стигнат там.