Шампионите, които „повдигнаха света“ преди Насар

Публикувана на 15/10/2025

Постиженията на Карлос Насар в последните години карат всички нас да изпитваме неописуема гордост, че той е наш сънародник. В историята ни обаче има още много герои, които вече са покорявали върховете, към които Карлос все още се стреми. Ето историята на част от тях.

Ще започнем със Сатшията на българските щанги – Иван Абаджиев.

Като състезател той не е сред големите шампиони – има сребърен медал от Световното първенство през 1957 г. и завършва кариерата си, участвайки на Олимпийските игри в Рим през 1960 г. В онзи момент неговата кариера ообаче тепърва започва.

Абаджиев поема поста национален треньор през 1969 г.Оттогава следва такъв възход, че този спорт, който по време на ранните години на неговата състезателна кариера е бил просто допълнение към държавните първенства по борба, се превръща в символ на българската сила и спортен дух. Говорим за 10 златни олимпийски медала, 57 световни титли и 64 европейски върха. Патентова двуразовите тренировки и е избран за Треньор номер 1 на България за ХХ век във всички спортове.

Нораир Нурикян е единственият тежкоатлет с две олимпийски титли за България.

Той е една от звездите на световните щанги през 70-те и взима злато и на двете Олимпиади, проведени през това десетилетие. Става световен шампион на два пъти и европейски шампион веднъж. Той е и 4-кратен рекордьор в категориите до 56 и до 60 кг.

Единственият плод на системата на Абаджиев, достигнал до 3 олимпийски титли, е Наим Сюлейманоглу.

За наше съжаление, той го прави за Турция, след като бяга от социалистическия ни режим по време на Световното първенство в Мелбърн през 1986 г. Сюлейманоглу е обявен за най-добрия щангист на ХХ век и печели титлата на игрите в Сеул 88‘. Барселона 92‘ и Атланта 96‘ година. За България той взима 2 световни и 3 европейски титли. Само с родния си флаг Джобния Херкулес чупи 26 световни рекорда за мъже. През 1984 г. подобрява върховото постижение за мъже и юноши общо 24 пъти.

Янко Русев е щангистът ни с най-много подобрени световни рекорди за България: общо 34.

Той е Олимпийски шампион в Москва през 1980 г. и петкратен световен и европейски шампион. Той е и единственият български щангист, представен в Световния музей на славата за щангисти в Истанбул. Русев е от ощетените ни спортисти, които не успяват да покажат на какво са способни на бойкотираната от Източния блок Олимпиада в Лос Анджелис 84‘.

Иван Иванов е българинът, спечелил най-много медали на големи първенства.

Известен и с дългогодишната си треньорска дейност, Иванов има 4 златни, 1 сребърен и един бронзов медал от Световно, както и 5 европейски титли, 1 сребърен и 1 бронзов медал. Олимпийски шампион е през 1992 г. в категория до 52 кг. Завършва втори на Игрите в Сидни през 2000 г., но медалът му е отнет след като дава позитивна допинг проба.

Така стигаме и до Олимпийските шампиони на новия век.

Гълъбин Боевски вдига най-много в кат. до 69 кг в Сидни и е абсолютен хегемон в категорията от 1999 до 2003 г., когато става олимпийски, два пъти световен и три пъти европейски шампион. Доминацията му приключва с наказание от 8 г. за манипулиране на допинг проба, с което и спортната му кариера.

Милен Добрев бе последният ни олимпийски шампион на подиума преди Насар. В Атина през 2004 г. Той покорява върха в категория, близка до тази на Карлос – до 94 кг. Освен това е световен и европейски шампион. Той ни напусна през 2015 г. едва на 35 години.

Олимпийски титли за България са печелили още Асен Златев, Севдалин Маринов, Йордан Митков, Борислав Гидиков и Андон Николов. Титани в своята категория, всеки един от тях допринася и със световна титла, а някои от тях и с европейска и световни рекорди.

А сега изгрява новата суперзвезда в света на щангите – с три световни титли (и трите в различни категории), три европейски златни медала и олимпийска титла на сметката си, той вече затвърждава своето място сред големите величия в историята на спорта. Едва на 21 години и с вече над 14 световни рекорда само при мъжете, можем само да му пожелаем здравето и непримиримостта да не го напускат и да ни прави горди още години наред.