Как ПСЖ стана ПО-ДОБЪР без Неймар, Меси и Мбапе

Публикувана на 29/05/2025

През септември 2023 г. журналистите питат Луис Енрике, новия треньор на Пари Сен Жермен, въпроса, който неизбежно виси над всеки наставник на френския шампион: „Може ли този ПСЖ да спечели Шампионската лига?“ Отговорът му е ясен и предпазлив: „Когато един клуб е обсебен от нещо, това никога не е добре.“

Тази обсебеност е водила до нестабилност в Париж. Томас Тухел ги изведе до финал през 2020 г., но бе уволнен още същата година. Маурисио Почетино издържа 18 месеца, Кристоф Галтие – по-малко от година. Междувременно клубът залагаше на звезди с вече спечелени трофеи – Меси, Неймар, Серхио Рамос, Кейлор Навас, Дани Алвеш. С идването си Луис Енрике започна разчистване. Само през първото лято ПСЖ похарчи 350 млн. евро за подмладяване на състава. От 13 нови играчи, 10 са под 26 години.

През сезон 2023/24 се видяха първите резултати. Парижани преминаха групата на смъртта в Шампионската лига, достигнаха полуфиналите за пръв път от три години и останаха непобедени като гости във френското първенство. Но отпадането с две загуби от Борусия Дортмунд остави усещане за пропуснат шанс. Само три дни по-късно преминаването на Мбапе в Реал Мадрид беше официализирано.

Напускането на Мбапе изглеждаше като крах, но се оказа благословия. Дембеле – считан доскоро за неефективен реализатор – отбеляза 33 гола през сезона и пое водещата роля в атаката. Луис Енрике изгради отбор, който вече не разчита на една звезда, а на структура, преса и колектив. През новия формат на турнира, ПСЖ имаше труден старт – само една победа в първите пет мача – но се измъкна с перфектни резултати срещу Залцбург, Манчестър Сити и Щутгарт. Обратът срещу Сити от 0:2 до 4:2 беше моментът, в който отборът съзря.

Луис Енрике е променил тотално ДНК-то на тима. Вече не виждаме индивидуалисти, а дисциплиниран колектив, който пресира високо, разчита на бързи преходи и използва слабостите на съперника. Пристигането на Кварацхелия през януари подобри левия фланг, а Жоао Невеш даде стабилност и дълбочина в средата. През елиминационната фаза треньорът стабилизира състава – минимални ротации и ясна идея: 3-2-4-1 формация, с акцент върху контрол и защита.

ПСЖ вече прави с пет шпагата повече средно на мач в сравнение с 2022/23 и допуска четири паса по-малко, преди да направи защитно действие. Иронията е, че всичко това се случва без Мбапе – човекът, вкарал повече голове, отколкото е направил шпагати и пресичания в седем сезона.

Финалът в Мюнхен добавя романтичен елемент. Последните четири финала там са завършвали с първи триумф в историята на тези клубове: Нотингам (1979), Марсилия (1993), Дортмунд (1997), Челси (2012). От състава, играл финала през 2020 г., останаха само Маркиньос и Кимпембе. Само петима титуляри от дебюта на Енрике в ШЛ преди 20 месеца все още са в клуба.

Президентът Ал-Хелайфи вече говори за „промяна в културата“, а треньорът преподписа до 2027 г. „Не съм пророк – заяви Енрике преди финала. – Просто трябва да продължим по същия път. Изградихме нещо с футбол. Сега остава само да довършим мечтата.“