На този ден: Ръката на Бог и голът на века

На този ден: Ръката на Бог и геният на Марадона – 22 юни 1986 г.

Публикувана на 21/06/2025

На 22 юни 1986 г., на стадион „Ацтека“ в Мексико Сити, Диего Армандо Марадона завинаги вписа името си в златните (и скандални) страници на световния футбол. В рамките на седем минути той отбеляза два от най-противоречивите и легендарни голове в историята на Световното първенство, елиминирайки Англия с 2:1 в четвъртфиналите на Мондиал ‘86.

1:0 – Ръката на Бог

В 51-вата минута Марадона скочи за висока топка в наказателното поле на Англия. Вратарят Питър Шилтън бе напуснал линията си, но не успя да пресече топката. Марадона, висок едва 1.65 м, стигна до топката… с ръка. Аржентинецът деликатно я насочи с левия юмрук над Шилтън и в мрежата.

Реферът Али бин Насер от Тунис не видя нарушението. Голът бе признат. Англичаните протестираха, но напразно. След мача Марадона каза:

„Голът беше малко с главата на Марадона и малко с ръката на Бог.“

Оттам идва и легендарното прозвище на това попадение – „La Mano de Dios“ (Ръката на Бог). За англичаните – измама. За аржентинците – поезия и божествена справедливост, особено две години след Фолкландската война.

2:0 – Голът на века

Четири минути по-късно Марадона уби всякакви спорове относно качествата си. Получи топката в своята половина, завъртя се и започна спринт, който промени историята:

Преодоля шестима англичани – сред тях Бийрдсли, Рийд, Бъчънън, Фенуик и Шилтън.
Измина 60 метра с топката за едва 10 секунди.
Финтира вратаря и прати топката в мрежата с лекота и финес, недостижими за смъртни.

Това бе гениалност в най-чистата ѝ форма. Дори и Питър Шилтън, обиден за първия гол, призна: „Вторият? Нищо не можехме да направим. Беше невероятен.“

ФИФА по-късно нарече този гол “Най-великия гол на века”, а той остава най-емблематичният момент на Световни първенства.

Англия не се предаде без бой

Въпреки шока от двата гола, Англия реагира. Гари Линекер върна едно попадение в 81-вата минута – десетият му гол в международен турнир и част от кампанията, която щеше да го направи голмайстор на турнира. В последните минути англичаните натискаха, но Аржентина удържа победата.

Победата над Англия бе повратната точка. Водени от своя капитан и духовен лидер Марадона, аржентинците победиха Белгия на полуфинала, а после и Западна Германия на финала (3:2), за да станат световни шампиони за втори път. Марадона бе избран за играч на турнира – напълно заслужено.

Марадона – не просто футболист, а мит

На това Световно той вкара 5 гола и даде 5 асистенции – замесен в 10 от 14-те гола на Аржентина.
Все още е единственият играч, който е отбелязал “най-спорния” и “най-великия” гол в един и същи мач.
След Мондиала, в Буенос Айрес избухва празненство без прецедент – милиони по улиците.

Марадона не просто победи Англия – той стана символ на нация. За едни – измамник. За други – Бог с лява ръка.

22 юни 1986 г. не е просто дата от футболния календар. Това е ден, в който футболът стана изкуство, политика, драма и легенда в рамките на 90 минути. Ден, в който един човек направи всичко – от кражба до чудо.

И това бе Диего.