Левски води във войната, а ЦСКА спечели битката: дербито през смисъла, а не през емоцията

Публикувана на 10/11/2025

ЦСКА шокира Левски! 1:0 за категоричния аутсайдер в двубоя. „Армейците“ постигнаха страхотна победа срещу много силен отбор, а неподправената радост след мача доказва и трудностите, с които момчетата на Христо Янев, а и феновете на отбора, трябваше да се справят.

Анализ на дербито

Левски започна мача с много голям игрови превес. Първите 25-30 минути „сините“ лесно стигаха до последната третина, а пропускът на Марин Петков в началото на мача изглеждаше сякаш забавяше неизбежното. Как ли се е чувствал капитанът на Левски след мача? Той е наясно, че отбележи ли в 13-ата минута, най-вероятно символичният домакин ще спечели с разлика.

Развоят на мача ставаше все по-непредсказуем и заради промяната на динамиката му след първия половин час. Тогава „червените“ започнаха все повече да печелят пространство и дори натикаха противника си в наказателното поле в последните 2-3 минутки на първата част.

Това явно бе видяно от Хулио Веласкес, който на полувремето вдъхна кураж на футболистите на Левски и в първите 5 минути на второто полувреме имаше само един отбор на терена – този на „сините“. Едва ли някой може да предположи как щеше да се развие мача, ако след прекъсването заради димките не се беше случил боя между футболистите, който беше менажиран от Радослав Гидженов по ужасен начин. Възможно ли е да не покажеш дори един червен картон в тази ситуация? Започваме от очевидния на Костадинов, минаваме през поведението на двамата капитани Петков и Лапеня, Асен Митков, Лумбард Делова – всички те не заслужаваха да довършат двубоя. Главният съдия дори има свободата да си избере кой да бъде пратен под душовете преждевременно. Показването на жълти картони в тази ситуация демонстрира страх за ръководене на подобен тип сблъсък.

Следващите над 50 минути от мача преминаха под темата на агресия, накъсана игра и малко футбол. В една от все пак игровите ситуации ЦСКА успя да отбележи страхотен гол, изработен най-вече от Йоанис Питас, но завършен с феноменален изстрел на Ето’о, който имаше нужда и от късмет с рикошета в коляното на Акрам Бурас. „Червените“ спечелиха мача, с което и правото да бъдат господар на дербито до следващия мач.

Но кои са все пак футболните достойнства в един, изпълнен с емоции, агресия и нарушения двубой?

Да започнем от победителите. Решението на Христо Янев да започне с подредба, целяща да изолира Мустафа Сангаре и фланговете на Левски, беше повече от интересно. То със сигурност не сполучи през първия половин час, когато малийският национал беше най-добрият футболист на терена. Но това явно скри факта, че с напредване на времето, без ЦСКА да получи гол, щеше да стане все по-трудно за Сангаре да печели топката в противниковата половина. Хулио Веласкес сподели, че беше изненадан от постройката на „армейците“. 1:0 за Янев. Отдаваме дължимото и на Левски. Въпреки числения превес в средата на терена, „сините“ на свежа глава бяха много по-борбени за първа и втора топка. Акрам Бурас беше абсолютен победител в халфовата линия, като това дори се запази и през слабите минути на „сините“. Влизането на Асен Митков в полупространствата даваше възможност на Левски да владее спокойно топката, на което ЦСКА така и не намери отговор.

И точно когато изглеждаше, че навлизаме в минутите на Левски – тогава, когато знаем, че „сините“ са по-силни физически, а „червените“ издъхват, промените се бавеха. Лош късмет изигра и фактът, че топката не излизаше от игра. Почти три минути левскарите чакаха Сула, Търдин и Алдаир да се появят в игра. Скромното ни мнение е, че доста по-рано на терена трябваше да заиграе Борислав Рупанов, с когото Сангаре нямаше да бъде изолиран. Но е много лесно да си кажеш мнението след мача. Голът на Ето’о е факт, а ЦСКА доигра мача сравнително спокойно, гарнирано с много бавене на времето – инструмент, който в случая оправда голямата цел.

За Левски голямата липса беше Радослав Кирилов, без когото очевидно „сините“ не могат да задържат топката по-продължително в противниковата половина. Но въпреки загубата, Хулио Веласкес може да извлече ползи от злощастния двубой.

Да отбележим ключовите играчи на „червените“. Героят Ето’о е ясен. Жордао беше силен и борбен, но огромното преимущество за отбора на Янев дойде в атакуващ план. Именно Йоанис Питас и Сантяго Годой успяваха да разкъсат отбраната на Левски, а дясностоящият нападател Питас беше и с основен принос за успеха.

Голямата картина – какво предстои за Левски и ЦСКА?

В дербито имаше много футбол от играчите на терена и един неспособен съдия, който нямаше никаква идея как да контролира мача. Радослав Гидженов категорично бе най-слабият на терена. Дългосрочно картината е следната: Левски продължава да е по-добър от двата отбора в развитието си, докато Янев и ЦСКА със сигурност ще губят точки срещу отбори, които ще принуждават „армейците“ да градят. В общата картина Хулио Веласкес е човекът, който е изградил структура и стил на игра за Левски, а конкретният мач бе тактически спечелен от Янев. Казват, че понякога можеш да изгубиш битката, ако накрая спечелиш войната. Предстои да видим, но със сигурност в дербито имаше повече футбол, отколкото си мислите.