На този ден: 11 юли 2021 – Денят, в който футболът не се прибра вкъщи

Мечтано начало, кошмарен край

Още във втората минута на мача Люк Шоу завърши прекрасна атака и даде преднина на „Трите лъва“. „Уембли“ избухна. Феновете започнаха да вярват, че проклятието ще бъде развалено.

Но Италия, водена от Роберто Манчини, бавно пое контрола върху мача. След натиск и серия от корнери, Леонардо Бонучи изравни в 67-ата минута. До края – и в продълженията – не падна нов гол, което означаваше само едно: драматични дузпи.

Англия поведе с 2:1, но после… Маркус Рашфорд, Джейдън Санчо и Букайо Сака пропуснаха последователно. Италия триумфира с 3:2 от бялата точка и спечели втората си европейска титла след 1968 г.

От футболна драма до социален срив

Мачът обаче не бе белязан само от емоциите на терена. Хиляди фенове без билети се опитаха да нахлуят на стадиона, алкохолът и агресията в района около „Уембли“ предизвикаха безредици, описани от местни и международни медии като „национален срам“.

Нещо още по-тревожно – расистките обиди към тримата млади чернокожи футболисти, които пропуснаха дузпите. Вълна от онлайн омраза заля социалните мрежи. Публичните личности, включително принц Уилям, осъдиха случилото се.

УЕФА не остана безмълвна – Англия бе наказана с глоба от 100 000 евро и задължението да изиграе следващ мач при закрити врати. Но истинските щети бяха репутационни. Англия, която се надяваше да спечели домакинството на бъдещо световно първенство, видя как надеждите ѝ бързо се изпаряват.

Уроците от едно болезнено лято

Финалът на Евро 2020 бе повече от футболен мач. Той беше огледало на една нация – между надеждата и разделението, между емоцията и отговорността. Младият отбор на Гарет Саутгейт бе близо до историята, но бе предаден не само от дузпите, а и от обществото, което не успя да ги подкрепи в най-трудния момент.