Уговорените мачове в света на футбола – някои от най-известните скандали

Публикувана на 22/05/2022

Спортът и хазартът вървят ръка за ръка още от древността. Залозите са една от ключовите подправки, която прави състезанията толкова значими, емоционални и интересни за зрителите. Навлизането и разпространяването на футбола по целия свят е неизменно и да направи футболните залози безспорен лидер в сферата на спортния бетинг. Лидерството обаче си има цена. Развитието на продукта, предлаганите пазари и първенства, водят и до нарастване на възможностите за измами, уговорени мачове, така нареченото черно тото. Стига се дотам, че почти всеки изненадващ резултат поражда съмнения че е уреден, особено в по-нискоразредните първенства. Случаите обаче, когато е явно доказано, че са налице измама и симулативна игра, не са много. Няколко от тях обаче заслужават да се споменат.

Тотонеро – Италианската афера, започнала през 80-те години

В Италия до 90-те години на 20-ти век, легализираното залагане на футбол е било доста ограничено. Разрешената законово форма е Тотокалчо или нещо като джакпот от 12 срещи, които трябва да познаете, за да спечелите. Естествено, за мнозинството от хора, този начин е бил доста лимитиращ и възможността да се заложи на едно събитие или кой ще стане шампион не е била възможна. Поне легално. Тотонеро е наименованието за залози на черно, от нелагални букмейкъри. Там хората са можели да предвиждат краен победител в състезанието, да правят фишове с няколко двубоя или да играят само един мач. Разбира се, всичко това извън легалната форма. По този начин и възможностите за измами и манипулации при Тотонеро-то били големи.

През 1979 година собственикът на ресторант Алваро Тринка и доставчикът му на плодове и зеленчуци Масимо Кручиани, и двамата римляни, решават че могат да навлязат в схемите с нагласени мачове. Нещата били съвършено прости – да уреждат мачове като „хващат“ футболисти, които да играят симулативно. Подпомогнати били и от факта, че в тяхното заведение редовни посетители били няколко от футболистите на Лацио. Проблемът идвал от това, че невинаги резултатите излизали според предварителния план. Например, мач между Палермо и Таранто вместо хикс, завършил с победа за госта, въпреки отчаяните опити на един от играчите да направи дузпа. Тринка и Кручиани осъзнали, че често пъти един или двама футболисти не са достатъчни, за да се гарантира изходът на даден двубой. Отделно, те имали сериозни съмнения, че част от играчите на Лацио действат против тях и не спазват уговорките.

Въпреки че спряли съвместната си работа с играчите на римския клуб, двамата измамници продължили да затъват в дългове към букмейкърите. Резултатите продължавали да не излизат регулярно. Такъв бил случаят с Джузепе Саволди, който вкарал победен гол за Болоня срещу Авелино в мач, който трябвало да завърши хикс. Тринка и Кручиани вече дължали доста пари и нямали останали да продължават с уреждането на мачове. Започнали да валят заплахи и към двамата поради неплатените дългове, семействата им също били тормозени. В един момент бащата на Кручиани се оплакал на полицията, след като един от камионите му бил изгорен. Организаторите на цялата схема наели адвокат и се опитали да изнудват шефовете на федерацията в Италия, като твърдели, че имат доказателства за измамите на много играчи.

Планът им отново бил неуспешен и така през март 1980 година, двамата изнесли публично цялата информация за действията си. Тъй като нямало закон за хазарта и уреждането на мачове не било незаконно по онова време, нямало как замесените да бъдат задържани. Все пак по- късно на 33 играча и пет други лица, сред които и Тринка и Кручиани, били повдигнати обвинения за измама. Всички били освободени, поради липсата на точка за спортни измами в закона, но футболната федерация наложила солени наказания на редица играчи и отбори.

Президентът на Милан Феличе Коломбо бил изваден от футбола доживот, отборът на Милан, заедно с този на Лацио били пратени в Серия Б. Тимовете на Авелино, Перуджа, Болоня, Палермо и Таранто били наказани с отнемане на 5 точки от актива, а редица играчи били извадени от футбола за срок от три месеца до шест години. Сред тях бил и легендата на италианския футбол Паоло Роси, който по- късно става герой на нацията с представянето си на Световното първенство през 1982 година.

Бернар Тапи и Марсилия, френски привкус в уреждането на мачове

Отборът на ПСЖ, който е пълен със звезди и дава големи пари за заплати, далеч не е пионер в това отношение във Франция. Преди над 30 години бизнесменът Бернар Тапи доста успешно прави същото, което в наши дни Насер Ал Халейфи се опитва да създаде с привличането на звезди като Меси, Неймар и Мбапе. Гонещ успеха на всяка цена, французинът излива колосални суми пари за времето си, като прави отбора на Олимпик Марсилия от почти изпадащ, в доминантен отбор във Франция. Част от играчите, минали през Олимпик са Ерик Кантона, Жан-Пиер Папен, Руди Фьолер, Ален Бокшич, Крис Уодъл, Дидие Дешан, Абеди Пеле, Енцо Франческоли. Съставът почти успява да вземе и легендата Диего Марадона, но в последния момент сделката пропада. Марсилци стават пет пъти шампион от 1989 до 1993 година, като още тогава има слухове, че босът е купувал мачове и съперници за постигане на целите си.

Play Video

Истинската цел на Тапи обаче е европейската сцена. След като отборът губи финала за КЕШ през 1991 година от Цървена Звезда, то след две години Олимпик отново е на финал. Този път съперник е могъщият Милан. Шест дни преди този двубой, Марсилия играе с Валансиен мач, който би им гарантирал пета поредна титла на Франция. Олимпик печели с 1-0 и двата мача, като триумфът носи първа титла от КЕШ за френския футбол. Малко след това обаче, няколко играчи от отбора на Валансиен споделят на треньора си Боро Приморац, че са им предлагани пари, за да не се напъват много-много в срещата си с бъдещия шампион. Приморац уведомява френските власти, които започват разследване срещу Тапи. Установява се, че трима от играчите на Валансиен са приели подкуп от боса на марсилци, като отборът е изваден от евротурнирите, титлата във Франция му е отнета, а по-късно Бернар Тапи е освободен от поста си президент на отбора и е наказан да не се занимава с футбол доживот.

Странните случаи на спиране на осветлението по терените в Англия

През ноември 1997 година играят отборите на Уест Хем и Кристъл Палас. На пръв поглед напълно стандартен двубой от първенството, даже Франк Лампард тъкмо е отбелязал гол за чуковете. Изненадващо обаче, осветлението на стадиона спира и тъмнина покрива цялото съоръжение. За съжаление на всички фенове, мачът трябвало да бъде прекратен. След месец същият проблем се случва и с отборите на Уимбълдън и Арсенал, като техният мач отново трябвало да бъде преустановен. Човек би си казал, че поддръжката на стадионите в Англия нещо куца. Малко по- късно обаче идва и развръзката. Осветлението на срещата между Чарлтън и Ливърпул също трябвало да бъде прекъснато „по план“. Човекът от щаба на домакинския отбор, който трябвало да спре светлините, споделил на колега, че му били дадени пари да го стори. Дали издразнен, че не участва и той в схемата, дали от морални подбуди, колегата му уведомил полицията и така планът се провалил. Оказало се, че целият заговор с уж „проблема с осветлението“ бил организиран от Малайзийски синдикат.

Но защо им било да правят това? Много просто, поради разликите в букмейкърите в Европа и Азия. Азиатските изплащали фишовете дори и при прекъсване на мача, докато британските къщи отменяли/войдвали залога. Така измамниците един вид слагали край на мача при благоприятен за тях изход. Разследването довело до арести и затвор за двама малайзийци, китаец и супервайзера на охраната на Чарлтън. Всички те получили присъди от 18 месеца до 4 години затвор. Случаят си остава и единствения доказан такъв на уреждане на мачове на територията на Англия.

Play Video

Калчополи

Скандалът се появява, след като италианските власти разследват футболната агенция GEA World. Наяве излизат записи от телефонни разговори, на които членове на управата на Ювентус говорят с шефове на италианския футбол за назначаването на съдии. Въпросните ръководители на Ювентус са Лучиано Моджи и Антонио Джираудо. В разговорите те определят съдиите Пиерлуиджи Колина и Роберто Розети като твърде обективни и искат наказания за тях. Те също така оказват натиск и желаят конкретни назначения на рефери за мачовете на отбора.

Разследването води до още 4 състава, които са замесени в скандала. Страните са признати за виновни, като сред замесените са известни имена като Адриано Галиани, собственика на Лацио Клаудио Лотито, собственика на Фиорентина Андреа Де Ла Вале, съдиите Джанлука Папареста, Масимо Де Сантис, Пиерлуиджи Пайрето и други. Всички те са изключени за определен период от футбола, като някои от тях са и с присъда за затвор. Потърпевшите отбори са наказани сурово, като Ювентус е пратен в Серия Б и му е отнета титлата и точки от актива за следващия сезон. Фиорентина и Лацио също са изпратени в долната дивизия и са им премахнати точки. Милан и Реджина запазват елитен статут, но са им отнети точки за следващия сезон.

Всичко това води до шумни скандали и промени в целия италиански футбол, като интересното е, че също като Тотонеро, аферата е точно преди Световно първенство. А още по- интересното е, че Италия става световен шампион и в двата случая.