Защо Диого Жота не беше обикновен футболист

Публикувана на 03/07/2025

Това трябваше да бъде лятото на живота на Диого Жота.

Португалският футболист току-що бе спечелил първата си титла от английската Висша лига с Ливърпул — клуба, на който служеше с чест от 2020 година. По-малко от месец по-късно вдигна още един трофей — Лигата на нациите на УЕФА — със своята родина.

Той се бе оженил за Руте Кардозо, своята партньорка от 13 години и майка на трите им деца, на 22 юни и с нетърпение очакваше да се върне в Ливърпул следващата седмица за началото на предсезонната подготовка.

Но тогава дойде най-жестокият обрат. Жота и брат му Андре Силва пътуваха с кола в отдалечен район на северозападна Испания, близо до португалската граница, в ранните часове на четвъртък сутринта, когато автомобилът им катастрофира. И двамата мъже загинаха.

Новината остави футбола в състояние на шок. Жота беше само на 28 — в разцвета на кариера, която вече му бе донесла пет големи отличия с клуб и националния отбор. Той щеше да бъде ключов играч за високо оценявания тим на Португалия на следващото световно първенство в САЩ, Канада и Мексико догодина. Вместо това историята му беше трагично прекъсната.

Както каза неговият съотборник от националния отбор Кристиано Роналдо в свое изявление: „Няма логика.“

Жота беше талантлив, универсален нападател с богат набор от качества. Той бе интелигентен, фин дрибльор, който трудно се спираше, и истински хищник в наказателното поле. Прякорът му сред феновете на Ливърпул бе „Жота Стрелецът“ („Jota the Slotter“) заради хладнокръвния си навик да избира точното място, където да прати топката в мрежата.

Но футболът беше само част от историята му. Жота беше обичан не само заради уменията си като нападател, а и заради топлотата и човечността си. Дарвин Нунес, неговият съотборник в Ливърпул, каза, че винаги ще помни „усмивката му, като добър приятел на и извън терена“, и не беше единствен.

Кариерата на Жота започна като юноша в Гондамар, малък клуб в португалския град Порто, преди да се присъедини към школата на Пасош де Ферейра — по-голям клуб, но също близо. Там дебютира в мъжкия футбол през октомври 2014 г. като резерва в Купата на Португалия.

Още първият му пълен сезон в първия състав привлече вниманието на испанския Атлетико Мадрид, които обявиха трансфера му през лятото на 2016 г. Той обаче никога не изигра мач за тях, тъй като бе даден под наем в Порто през 2016-17 и после в английския Уулвърхемптън през 2017-18.

В Чемпиъншип Жота изигра ключова роля за промоцията на Уулвс във Висшата лига, вкарвайки 17 гола в 44 мача и спечелвайки титлата. Още по средата на сезона клубът си осигури подписа му окончателно от Атлетико за около €14 млн.

Той се приспособи бързо към най-високото ниво и репутацията му започна да расте. През следващите два сезона Жота вкара 16 гола и даде шест асистенции в първенството, като Уулвс завърши два пъти поред на седмо място и се класира за Лига Европа. Там също блесна, вкарвайки девет гола в похода на Уулвс от квалификациите до четвъртфиналите.

Впечатлението му не убягна на тогавашния шампион на Висшата лига Ливърпул и мениджъра Юрген Клоп. Те го привлякоха през 2020 г. за £41 млн., за да подсилят атаката си, която вече включваше Мо Салах, Роберто Фирмино и Садио Мане.

Той се чувстваше у дома си на елитно ниво и разцъфтя сред още по-голямо качество около себе си. Помощник-треньорът Пепейн Лайндерс го нарече „чудовище на пресата“ заради енергията му и навика да тормози защитата на съперника. Първият му гол дойде при победа с 3:1 над Арсенал. След това той често измъчваше лондончани в кариерата си на Анфийлд, макар че не бяха единствените му жертви.

Той имаше навика да се появява в големите моменти. Вкара два гола — отново на Арсенал — в реванша на полуфинала за Купата на лигата през 2022 г., след като вече бе класирал Ливърпул на тази фаза с победен удар в дузпите срещу Лестър. По-скоро, той отбеляза първия гол за Ливърпул при новия им треньор Арне Слот, наследил Клоп миналото лято.

Миналия сезон, точно когато Ливърпул изглеждаше, че може да се пропука в похода към титлата, Жота изравни в ключовия мач срещу Нотингам Форест през януари.

Последният му гол за клуба бе победният в дербито срещу Евертън — 1:0 — който доближи Ливърпул до титлата. Това попадение обобщаваше всичко за Жота: слаломиращ дрибъл, оставяйки защитниците зад себе си, и хладнокръвно завършване, като залъга Джордан Пикфорд и прати топката до близката греда.

В петте си сезона в Ливърпул Жота спечели всичко на домашната сцена — ФА Къп, Купата на лигата и, разбира се, титлата във Висшата лига. Записа 65 гола в 182 мача, а тези числа можеха да са много по-големи, ако не бяха контузиите му.

Но когато беше на терена, винаги бе заплаха за гол, а Ливърпул често изглеждаше по-добър с него.

Да се каже, че бе и ще остане обожаван от феновете на Анфийлд, би било подценяване. Някои футболисти трудно изграждат връзка с привържениците, гледайки на футбола просто като на работа и на клубовете като спирки в кариерата си.

Не и Жота. Той канализираше енергията на прочутата шумна публика на Ливърпул, точно както бе правил и в Уулвс. Разбираше града — шумен, суров и място, където футболът значи повече от всичко друго. Но също така играеше с удоволствие, с неуморна работна етика и жажда да бъде най-добрият.

Песента, която феновете създадоха за него — „Oh his name is Diogo“, по мелодията на „Bad Moon Rising“ на Creedence Clearwater Revival — стана моментален хит и кънтеше по Анфийлд, гостуващи стадиони и във всеки европейски град, който Ливърпул посещаваше.

Извън терена беше всеобщо харесван и уважаван. Истински професионалист, който никога не създаде проблеми на треньорите си. Бе близък с южноамериканската група на Ливърпул — уругваеца Нунес, колумбиеца Луис Диас (с когото седяха един до друг в съблекалнята на Анфийлд) и аржентинеца Алексис Мак Алистър.

Страстта на Жота към спорта бе безгранична. Той бе отличен играч на видеоиграта FIFA — №1 в света в класацията FIFA 21 Champions на PlayStation през 2021 г. с перфектен рекорд 30-0. Също така спечели ePremier League Invitational през 2020 г., организиран по време на пандемията, представяйки Уулвс и побеждавайки бъдещия си съотборник Трент Александър-Арнолд на финала.

Стана един от топ регистрираните FIFA 23 играчи в Европа, което му позволи да играе в eChampions League на своята PS5. Големите му празненства, в които сядаше на тревата и имитираше игра с джойстик, свързваха двете му страсти.

Той основа собствен отбор по електронни спортове, който първоначално носеше неговото име през 2021 г., преди да бъде преименуван на Luna Galaxy през 2023 — Луна идва от името на една от трите му бигъл кучета.

Спортът беше животът на Жота, но той бе модерен спортист, който разбираше, че слабостите не са нещо, от което трябва да се страхуваш. През октомври 2024 г. в интервю за сайта на Ливърпул той открито говори за важността на психичното здраве и работата с психолози.

„Да говориш с някого и да изречеш проблемите на глас помага,“ каза той. „Случва ми се — имам страх, но когато го кажа, вече се усеща различно. Това е една от причините да говориш с някого.“

Подобна откритост и красноречие не са типични за футболистите във Висшата лига. Но, от друга страна, Диого Жота не беше типичен във всяко едно отношение.